Доклад на Валентин Бенатов ВАдС

Д О К Л А Д

от адвокат Валентин Бенатов – главен секретар на ВАдС

за дейността на адвокатските съвети в страната по определяне на особени представители по чл. 29 и чл. 47, ал. 6 от ГПК и разпределение на защитите по реда на Закона за правната помощ, както и за проблемите при осъществяване на тези дейности

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НA ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ,

С решение на съвета, прието в заседанието на 21.11.2016 г., ми бе възложено да поискам от всички адвокатски съвети информация по посочените по-горе въпроси и след получаването й да я представя в обобщен вид.

На поканата се отзоваха 25 адвокатски съвета. Въз основа на данните, които са ни съобщени с техните писма, може да се направи следното обобщение, което поставям на вниманието Ви:

  1. Как се извършва дейността на адвокатските съвети по определяне на особени представители по чл. 29 и чл. 47, ал. 6 от ГПК:

В голяма част от адвокатските съвети са възприети и се практикуват правила за извършване на тази дейност – Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Плевен, Пловдив, Русе, Силистра, Сливен, София. Степента на подробност на тези правила не е еднаква в изброените адвокатски колегии. Адвокатските съвети, които не са приели специални правила, спазват утвърдена през годините своя практика, която също може да се квалифицира като правила.

За всички адвокатски колегии изпъква категоричния възглед, че за особени представители по ГПК трябва във всеки отделен случай да се определят адвокати, които са специалисти в областта, от която е предметът на делото. В общи линии при определянето на конкретните особени представители по ГПК, адвокатските съвети спазват критериите за определяне на служебни защитници по ЗПП

Начинът за конкретното определяне на особен представител при постъпило искане от съд, е различен:

В някои адвокатски съвети дейността се извършва в заседание на съвета – Благоевград (при възнаграждения над 600 лв., както и по всякакви изп. дела); Бургас, Велико Търново (когато предвиденото възнаграждение надвишава 1500 лв.); Видин (когато предвиденото възнаграждение надвишава 1500 лв.); Враца (при възнаграждение над 1000 лв.); Габрово (при дела с особено голям интерес), Пазарджик, Плевен (при  възнаграждение над 1500 лв.); Пловдив (ако възнаграждението надвишава 800 лв.);  Разград;  Сливен; Стара Загора; Хасково (при възнаграждение над 2000 лв.).

В други или в същите при определени условия  – дейността е делегирана на конкретен член на съвета – Благоевград (при възнаграждения под 600 лв., но след съгласуване със секретаря или зам.-председателя); Варна (председател, зам.-председател или секретар);  Добрич (като за отделните съдебни райони за разпределението отговарят различни членове на съвета); Перник (като всяка седмица отговорникът за разпределението се сменя); Плевен (където са създадени комисии за администриране на разпределението); Русе (създадена е комисия); Смолян (членовете на съвета, които разпределят, се редуват по график); София (комисия); Търговище (като за отделните съдебни райони за разпределението отговарят различни членове на съвета); Хасково (председателя или зам.-председателя); Ямбол (председателя, секретаря или дежурен член на съвета).

В редица адвокатски съвети дейността по определяне на особените представители и отчитане на разпределението на този вид защити се подпомага чрез ползването на внедрен специален софтуер, като имаме изрична информация за това  от съветите – Бургас, Варна, Велико Търново, Добрич, Сливен, София, Стара Загора, както и Пловдив, но там само за защитите с по-ниски възнаграждения, като предстои разработване на нов софтуер.

Кръгът от адвокати, измежду които се назначават особени представители, се определя по различен начин в адвокатските съвети:

В някои (по-малки колегии) се изхожда от възгледа, че всички членове на колегията следва да имат възможността да бъдат определяни за особени представители по ГПК, като се следва принцип за равномерност на разпределението на този вид защити. В тези колегии обаче обичайно съставът на членовете им съвпада с вписаните в НРПП.

В повечето адвокатски колегии адвокатските съвети определят особените представители по ГПК само от списъците н вписаните в Националния регистър за правна помощ на НБПП. Изрични данни в тази насока има за адвокатските колегии – Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Добрич, Кърджали, Плевен, Сливен, София, Търговище. В тези колегии принципът за равномерност при разпределението също е водещ.

Единствено АС-Ямбол е дал изрична информация, че при определянето на особени представители по ГПК не е задължително адвокатите да са от НРПП!

Всички адвокатски съвети при назначаването на особените представители по ГПК се стремят да съблюдават наличието на изпълнение от съдилищата на условията за това – установена необходимост от особен представител, предварително определяне на възнаграждението за него по Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет и внасяне на това възнаграждение по депозитна сметка на съда.

  1. Как се извършва дейността на адвокатските съвети по разпределение на защити по Закона за правната помощ:

С оглед съвпадението в повечето адвокатски колегии в обхвата на адвокатите, осъществяващи както защити по ЗПП, така и особени представителства по ГПК, следва да се изтъкне, че има съвпадение в отговорите на поставените по-горе въпроси относно – наличието или липсата на изрични правила за осъществяване на дейността; критериите за определяне на адвокат при всеки отделен случай (водещи принципи  професионалната насоченост и равномерност на разпределението); ползването на софтуер.

Следва да се изтъкне че с усилията и активността на адвокатските съвети, Висшия адвокатски съвет и Националното бюро за правна помощ през годините от приемането на ЗПП до сега тази дейност се детайлизира, стабилизира и усъвършенства в цялата адвокатура. Работата по ЗПП е била и в изричната тематика на няколко национални конференции, организирани от Висшия адвокатски съвет.

Особено силно впечатление по тази тема правят изричните и подробни писмени правила, приети от редица адвокатски съвети, които гарантират обективност, справедливост и успешност в осъществяване на дейността по разпределение на служебните защити, както и в своевременното предоставяне на отчетите за свършената работа, одобряването им, предлагането на възнагражденията, изпращането на одобрените отчети в НБПП, определянето на възнагражденията и тяхното изплащане. Отделно от това подробните правила гарантират публичност и информираност за осъществяването на дейността по разпределението.

В някои малки адвокатски колегии тази публичност се осъществява с по-обикновени средства, без ползване на софтуер (например в Разград и Пазарджик).

Следва да се обърне внимание на позитивния ефект в дейността, който се дължи на прилагането на подробни писмени правила от адвокатските съвети – Благоевград, Бургас, ВеликоТърново, Враца, Кърджали, Плевен, Русе, Силистра,София.

Доста адвокатски съвети, които не ни информират за наличие на писмени правила, споделят обобщения за утвърдена през годините полезна практика (които също може да се възприемат като правила) – Варна, Видин, Габрово, Добрич, Пазарджик, Перник, Разград, Сливен, Търговище, Хасково. Обобщените в практиката на тези съвети правила също гарантират успешно осъществяване на дейността по разпределение на служебните защити по ЗПП.

Основни и водещи принципи, прилагани от всички съвети при разпределението на защитите по ЗПП са:

Специализация (заявена от самите адвокати) по правна материя;

Равномерност по брой и справедливост с оглед размера на възнагражденията в разпределението на служебните защити между вписаните в НРПП.

Някои адвокатски съвети изрично споделят и други практикувани от тях правила които усъвършенстват дейността:

Териториално удобство за адвоката – кантора на територията, където ще се осъществява правната помощ (Бургас, Варна, Велико Търново, Враца, Добрич, Плевен);

Липса на задължения към адвокатската колегия и ВАдС (Бургас, Враца, Кърджали);

Практическа възможност на адвоката да осъществи своевременно исканата защита (Бургас, Велико Търново, Плевен, Ямбол);

Професионален опит и стаж (Бургас, Варна, Видин, Враца, Габрово, Кюстендил, Пазарджик, Перник, Плевен, Ямбол);

Липса на дисциплинарни наказания (Бургас, Варна, Велико Търново, Враца, Плевен);

Фактическа и правна сложност на делото (Бургас, Враца, Добрич, Кюстендил, Пазарджик, Перник, Разград, Ямбол);

Несменяемост на определения адвокат и осъществяване на правна помощ във всички етапи и фази на производството и пред всички инстанции до окончателното му приключване (Велико Търново, Враца, Плевен);

Редовност в ежегодните обучения (Варна, Кърджали, София);

Разпределяне на случаен принцип, но до достигане на конкретен лимит (София).

Прилагането на тези допълнително детайлизирани критерии е подчинено на основните водещи принципи, споменати по-горе.

III. Възникват ли проблеми при осъществяване на дейностите по определяне на особени представители по ГПК и защитници за осъществяване на правна помощ по ЗПП:

Някои адвокатски съвети в информационните си писма изрично изтъкват, че на територията на техните съдебни окръзи няма проблеми в реализацията на тези дейности – Габрово, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Перник, Разград, Русе, Смолян, Стара Загора, Търговище, Хасково, Ямбол. Изводът за тези адвокатски съвети е, че в резултат на добрата организация на дейностите при тях, както и на добрата професионална комуникация със съдилищата и другите органи в техните съдебни окръзи, доколкото е имало проблеми те са преодолени оперативно и ефективно.

Други адвокатски съвети не дават изричен отговор на този въпрос, но анализът на прилаганите от тях правила води до извода, че и те преодоляват оперативно и ефективно проблеми, ако е имало такива – Благоевград, Видин, Добрич, Плевен, Силистра.

Адвокатските съвети, които са дали изричен отговор за наличие на проблеми, акцентират върху тях, както следва:

Случаи на осъществяване на правна помощ от адвокати, които не са назначени по предвидения от ЗПП ред (Бургас, Варна, София  . В такива случаи отчетите не се заверяват, а така също се пристъпва към търсене на дисциплинарна отговорност (Бургас.

Случаи на изпратени от съдилищата искания за определяне на служебен защитник, независимо, че има определен служебен адвокат в досъдебното производство (Бургас

Случаи на определени от съдилища възнаграждения за особени представители по ГПК в размер по-ниски от предвиденото в Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет (Бургас, Варна, Велико Търново, Пазарджик, Пловдив, Сливен, София,). В такива случаи се отказва посочване от съвета на особен представител, като това понякога води до обтягане на отношенията с конкретния съдебен състав и дори налагане на глоби на председател на АС, които по-късно се отменят (Бургас). Също така – води се кореспонденция със съответния съдебен състав за преодоляване на проблема (Пазарджик, Пловдив)

АС-Велико Търново обръща внимание на специфичния случай, когато страната, върху която следва да се възложат разноските за особен представител, е освободена на някое от основанията по чл. 83 от ГПК от заплащане на такси и разноски, при което разходът за особен представител е за сметка на бюджета на съда – той определя възнаграждението по НЗПП. Подобен проблем споделя и АС-Сливен.

          Неоснователни и необосновани искания от разследващи органи за предоставяне на правна помощ с цел „процесуална икономия“, без прилагане на изискващите се от ЗПП документи (Враца).

Нарушения на принципа за прозрачност, равномерност и справедливост при определяне на особени представители по ГПК (Пловдив, където съветът е предприел мерки за рязко преодоляване на това отклонение).

Нарастващо значение на служебните защити в професионалното битие на средностатистическия адвокат, водещо до желание и активност за получаване на повече служебни защити (Пазарджик, София

Неправилно допускане на правна помощ от съдилища, без да са налице условия за това (Пазарджик, където по инициатива н АС са проведени общи събрания в съдилищата по този и други проблеми; София, където категорично се отказва назначаване на защитник и изпращане на уведомително писмо до съответния орган).

Опити за корупционни практики при назначаване на особени представители или защитници по ЗПП (София, където проблемът е преодолян с комплексни мерки, вкл. и дисциплинарни уволнения на служители на съвета!)

Дисциплинарни производства срещу адвокати, нарушили закона и критериите за правна помощ (София).

Необходимост от регулярни обучения на адвокатите от НРПП (София, където се организират специални семинари).

Доколкото подобни проблеми е имало на територията на колегиите, чиито адвокатски съвети не ги коментират изрично в информационните писма, следва да приемем, че такива проблеми е имало, но са преодолени (или се преодоляват) чрез прилагане на практикуваните за това правила.

Заключение:

Този доклад е предназначен за обсъждане в заседанието на Висшия адвокатски съвет, което ще се проведе на 17.02.2017 г.

Освен на участниците в заседанието, докладът ще бъде изпратен по електронен път на всички адвокатски съвети, както за информация, така и за бележки и допълнения, ако те намерят това за необходимо.

 

                                                                     Главен секретар: В. Бенатов